БОНУС ЗА ВУЗ-ОВЕТЕ С ТЪРСЕНИ СПЕЦИАЛНОСТИ

Финансови бонуси да получават университетите, които подготвят студенти по специалности, търсени на пазара на труда, пише Монитор.

Мярката предлага Българската стопанска камара (БСК) за включване в промените в Закона за висшето образование, които ще гласува парламентът днес.

„Критерият за предоставяне на субсидия от държавния бюджет трябва да бъде само един – нуждите на страната в настоящия момент и в близкото бъдеще от кадри, които притежават компетенции в точно определени професии и специалности“, смятат експертите на БСК.

Според тях връзката на образованието с пазара на труда трябва да е критерий за акредитация на висшите училища.

Според Стопанската камара спешно трябва да се въведе нова философия за издръжката на студент.

Парите трябва да следват студента, без значение дали учи в частен или държавен университет, настояват икономистите.

БСК предлага да се предприемат действия за преодоляване на изоставането в системата на висшето образование спрямо аналогичните показатели в Европейския съюз и за по-пълно съответствие с потребностите на икономиката. Според камарата е важно да се предприемат следните спешни действия:

- Да се осъществи политика на диференцирано финансиране на висшите училища единствено според професионалната реализация на завършилите и при отчитане потребностите на икономиката.

- Да се разработи ефективен съгласувателен механизъм при планиране и утвърждаване на приема във висшите учебни заведения с активното участие на бизнеса. Това може да стане след проучвания на социалното министерство и на министерството на икономиката, както и след съгласуване с предприемачите в България.

- Да се разработи и приложи ефективно функционираща система за информация и анализ на реализацията на завършващите отделните образователни степени по професионални направления. Това ще бъде необходимата база за последващи действия за съответствие между приема на студенти по професионални направления и реалните потребности на държавата и бизнеса от кадри.

Източник: actualno.com

ВУЗ-ОВЕТЕ С НОВО ОЦЕНЯВАНЕ, ПРИЗНАВАТ ЧУЖДИТЕ ДИПЛОМИ

Българските университети вече ще признават дипломите, издавани от чужди ВУЗ-ове. Това решиха депутатите с окончателните промени в Закона за висшето образование, предаде АСН.

По този начин се спестяват редица процедури, обясни пред БНР министърът на образованието Сергей Игнатов. "Вече няма да се губи време за преводи и легализации, особено когато дипломата е на езиците в ЕС. Ще става много по-бързо, така както е по цял свят", допълни той.

Висшите училища сами ще определят и таксите за платено обучение в магистърските програми след придобити степени "бакалавър" и "магистър". Не всички университети обаче ще могат да обучават магистри и докторанти.

Бакалаври ще обучават онези ВУЗ-ове, които имат оценка от програмната акредитация между 4,00 до 4,99. Обучение в степен "магистър" ще могат да предоставят университети с оценка между 6,00 и 10.00, а докторска степен - между 8,00 и 10,00. Акредитацията ще важи от 3 до 6 години.

Висшите училища ще могат да се сдружават и да обучават заедно бакалаври, магистри и докторанти. Тази промяна е мотивирана с факта, че по този начин се премахва една предпоставка за "изтичането" на младите хора към чужди висши училища.

Университетите ще разкриват свои звена в чужбина. Предвижда се още хабилитирано лице да бъде акредитирано само в едно висше училище, както и участие на бизнеса в експертни съвети на ВУЗ-вете.

Оценяването при институционална и програмна акредитация ще се извършва по десетобалната система, с оценки от 0 до 10, гласи също част от промените. 

Сега оценяването се прави по четирибална скала, с оценки "много добра", "добра", "задоволителна" и "незадоволителна". Депутатите не приеха текста на вносителя акредитацията на "отличниците", тоест вузовете, получили оценка от 9 до 10, да е валидна 8 години. 

Парламентът одобри предложението на Лютви Местан от ДПС за срок на валидност от 6 години - толкова, колкото е и сега за училищата с акредитация "много добра" или "добра". Мнението му беше подкрепено от министъра на образованието Сергей Игнатов. Срещу това възрази председателят на парламентарната комисия по образование Огнян Стоичков от "Атака" и посочи, че тази схема е предложена от агенцията за акредитация, която иска да поощри "отличниците", предаде БТА.

Парламентът записа, че критерият "научна дейност" ще има най-голяма относителна тежест. 
Лидерът на ДСБ Иван Костов заяви, че "скитащите" по университетите професори подбиват цената си, докато, ако училищата се конкурират за един преподавател, ще се повиши и заплащането му. Той каза още, че явно няма стратегия за развитие на висшето образование, тъй като иначе Игнатов не би отстъпвал от позициите си.
Според Костов мотивът, че студентите имат семейства и финансови проблеми, е популизъм. 
Сергей Игнатов обясни, че миналата година е бил най-яростният радетел на такава промяна, но временно е смекчил позицията си, за да не пострадат студентите. Той смята да предложи на агенцията по акредитация да промени критериите, като например да се дават повече точки за преподавател с основен договор и по-малко, ако става дума за втори договор. 

Източник: actualno.com

НОВИЯ ЗАКОН ЗА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ ЩЕ ДЕЙСТВА ОТ СЕПТЕМВРИ 

Министърът на образованието Сергей Игнатов съобщи на пресконференция в Министерския съвет, че проектът за промени в Закона за висше образование е готов да бъде внесен в Министерския съвет.

 "Искаме бързо да влязат поправките в закона за висшето образование, за да хванем новата учебна година, а министърът на образованието Сергей Игнатов има политически ангажимент през септември да предложи новия закон".

Това каза министър-председателят Бойко Борисов пред участниците в дискусията, цитиран от БТА.

Премиерът отбеляза, че очаква и по новия закон да има широко обсъждане, както и заключителна дискусия, подобна на днешната. В отговор на няколко запитвания за възможността за облекчаване на процедурата по издаване на виза "Д" на желаещи да се обучават у нас младежи от трети страни, премиерът припомни, че страната ни има много повече ангажименти от други страни по Шенген, и добави, че по-късно днес заедно с министрите Цветанов, Младенов и Игнатов ще обсъдят възможностите за ускоряване решаването на въпроса. 

Министърът на образованието Сергей Игнатов каза, че с промените се дава правото на висшите училища при приемането на студенти сами да признават документите за предходно образование. При съмнения и желание те могат да ползват информация, която подава нашият национален център, допълни министърът. Той посочи, че тази промяна е важна преди всичко за приема на чуждестранни студенти.

Втората промяна ще даде право на университети да се сдружават на територията на страната и с образователни институции в чужбина, така нареченото право на франчайз.

Трета поправка предвижда премахваме на ограниченията в платеното обучение в магистърската степен. Министърът съобщи, че до края на юни ще има и други промени.

Министърът на финансите Симеон Дянков заяви, че предложенията за промени в Закона за висшето образование ще позволят на страната да има по-добре квалифицирана работна ръка и ще привлече студенти от други страни. Повишаването на интереса на чуждестранни студенти да учат у нас, по думите на министъра, е част от предпоставките за привличане на потенциални чуждестранни инвеститори в България от средите на хора, учили и опознали България. От друга страна това ще осигури по-добър финансов ресурс на висшите училища да разработват образователната и научната си дейност.

Източник http://education.actualno.com

УНИВЕРСИТЕТИТЕ ИСКАТ СЕРИОЗНО ПОВИШЕНИЕ НА ТАКСИТЕ
Между 5 и 20% ще поскъпне обучението във вузовете заради намалението на държавната издръжка

Годишните такси в повечето държавни университети ще се повишат от 5 до 20%, показа проверка на "Сега". Ръководствата на учебните заведения са подали заявки за промяна на сумите за обучение в просветното министерство, но официално те трябва да бъдат одобрени от правителството.

Увеличението се иска въпреки уверенията, че в кризисен период цената на висшето образование няма да расте. Миналата година парламентът реши да увеличи горната граница на таксите до 50% от издръжката на един студент при 33% дотогава. Промяната имаше за цел да узакони приетите вече суми за 2010/2011 г., които след драстично орязване на издръжката се оказаха незаконно високи. Тогава депутатите уверяваха, че вдигането на максимума няма да доведе до реално поскъпване на обучението.

Тази година обаче висшите училища все пак са решили да се възползват от поправката. В УНСС желаещите да учат икономика или администрация и управление ще плащат 346 лв. на година вместо сегашните 289 лв. За студентите по право, социология, политически науки и обществени комуникации таксата ще бъде 554 лв., а в момента е 462 лв. "Дори и при тази промяна излиза, че ще получаваме по 200 лв. по-малко на студент, и то за обучение по най-евтините специалности", пресметна ректорът на УНСС проф. Борислав Борисов. Всички университети са принудени да компенсират голямото намаление на издръжката, но за съжаление това става за сметка на студентите, коментира той.

Годишната такса в Техническия университет в София се повишава незначително - от 580 на 610 лв., съобщи зам.-ректорът по учебната дейност проф. Георги Михов.

В СУ в специалностите право, социология, филология, история, философия, психология, обществени комуникации и политически науки ще плащат 500 лв. на година вместо досегашните 462 лв. От 664 на 750 лв. скача и сумата за обучението по математика, информатика, инженерни специалности и природни науки. 340 лв. ще е новата такса за педагогическите и икономическите специалности, докато в момента тя е 289 лв.

По-високи ще бъдат и таксите в Пловдивския университет. От ръководството на вуза предлагат обучението по право, филология, история, философия, психология, политически науки и социални дейности да се повиши на 500 лв. за редовно обучение и на 380 лв. за задочниците. В момента студентите по тези специалности плащат 440 лв. за редовно и 320 за задочно. Редовното обучение в бакалавърска степен по математика, информатика и природните науки ще струва 580 лв., докато в момента таксата е 500 лв. И Русенският университет е внесъл предложение за ръст на таксите. Например обучението за редовни студенти в бакалавърските програми по информатика, инженерство, транспорт и природни науки ще е 480 лв. на година, докато в момента е 390 лв. Таксата за педагогика и икономика в момента е 285 лв., а от есента ще бъде 346 лв. Причината за промяната е, че нашите такси бяха драстично по-ниски в сравнение с тези в сходни специалности на други университети, обясни ректорът проф. Христо Белоев.

Интересно е решението на Шуменския университет - ръководството предлага промяна единствено на таксите за обучение по педагогика, икономика и туризъм, а за всички останали специалности те ще останат без промяна. Така от есента студентите по педагогика и икономика ще плащат 310 вместо досегашните 288 лв. За хуманитарните специалности таксата остава 450 лв., а за математика, информатика и природни науки сумите са 500 или 600 лв. в зависимост от специалността. "Промяната се налага, тъй като таксите за най-евтините специалности са твърде ниски, а за останалите са високи и хората изпитват финансови затруднения", обясни пред "Сега" зам.-ректорът по учебната дейност на ШУ доц. Димчо Станков. Според него запазването на част от таксите е свързано с възможностите на кандидатите.

Източник: razrabotki.com